Северозападното село Орешец днес е едно от най-изоставените населени места в областта, като по някои от последните данни в селото едва ли живеят и десет души. Самото то е разположено на километър и половина от едноименната гара, на която спират влаковете по линията София – Видин. Поне три такива влака минават всеки ден по пътя, а желаещите да продължат пътя си към Белоградчик задължително трябва да слязат тук. После до града на скалите им остават само три км, които се изминават с кола или автобус. Селото не е в състояние да предложи препитание за живеещите там, ето защо повечето хора още преди години мигрират към по-големите областни градове. Това може да са Видин, Враца и Монтана, а в краен случай и столицата София. Но всъщност именно едноименната гара прави така, че поне малко икономиката да се раздвижи. Тя е едно от местата, където може да се намери някаква работа.
В Орешец дори нивото на водоснабдяване на домакинствата е на изключително лошо ниво, а освен това липсва и така жизнено важния магазин за хранителни стоки и продукти от първа необходимост. Ето защо ако искат да си купят нещо, местните са принудени да пътуват до някое по-голямо обзаведено място. Възможно е да се достигне до съседно село освен с моторен транспорт, още и с велосипед или теглена от магаре или кон каруца. Все пак в исторически план тук се намират някои забележителности, които биха могли да привлекат туристи през лятото. Те са повече културно – исторически, а не природни. Но за точно една природна забележителност се знае, че се казва Венеца. Това е съвсем наскоро открита пещера, отстояща от селото само на един км в югозападна посока. На първи юни 2015-та година отваря вратите си за посетители, а от 2013-та започва период на нейното благоустройство. Неслучйно пещерата е една от най-красивите на територията на страната, което се дължи на изключително добре запазените природни форми. След пещерата следваща по известност е църквата, която е правословна и носи името Свети Георги Руян. Храмът води началото си от 19-ти век,като за нейното построяване са използвани останките на по-стара църква.
Камбанарията и подовата настилка на храма в Орешец са изработени от майстор, който е кадър от прочутата дебърска школа. Неговото име е Велко Иванов, родом от Сушица. Мъжът прекарва последните дни от живота си именно в селото, където умира през 1896-та година. Поради наличието на забележителни по характер степониси, храмът е класифициран като паметник на българската култура. Всъщност тази награда има по-скоро местен характер, но все пак остава едно от най-значимите събития за жителите през 1973-та година. Но по оценка, направена през 2010-та година, състоянието на църквата е тревожно и силно обезпокоително. Тя има нужда от спешни ремонтни и укрепителни действия, но липсват инвеститори. Напоследък храмът е притегателен център за хора от региона, идващи тук предимно на църковно – религиозни празници. На Успение Богородично се събира най-голямо множество, като празникът се чества всяка година на 15-ти август. Тогава за поклонение, представители на Видинската митрополия носят в храма икона с чудотворна история.
